Здравейте колеги,

Ето моите отговори.
1. Подходът ми за предварителна работа включва проучване на потребностите от обучение на групата. Това обичайно става в разговор със заявителя на обучението. Рядко използвам въпросници. В случая с обучаемите социални работници на вашия център аз имам достатъчно информация за работата на колегите и техните нужди от обучение. Методът на работа, които използвам ми дава възможност в началото на обучението да събера информация за актуалните нужди и очаквания и ако се налага на момента да направя нужните корекции.
2. Да, необходима е и предишният отговор дава насоки и за тук.
3. Извън работата ми в Центъра ползвам интервюта поне с двама от менидъжрския екип на съответната структура и въпросници свързани с темата - директо какво искат да научат и индиректно - какво е нивото на знание по темата.
4. Винаги са полезни, дори да не извлекат достатъчно прецизна информация за нивото на знание на групата, дават информация за нагласите за учене.

Поздрави на всички!

Колеги,

По първи въпрос - обикновено се запознавам от къде са участниците, като сектор, организация и след това се опитвам да наглася примерите, които давам по време на изложението.
Дейността е необходима, защото участниците са по-заинтересовани, когато чуват примери и казуси от тяхната практика.
По отношение на опита ми извън преподаването в Центъра, бих могъл неформално да споделя опита си с предварителната подготовка.
Що се касае до предварителните въпросници, те могат да са полезни, но често това се прави формално и не се използва в процеса на обучение. Ако тези въпросници се попълват предварително, но не непосредствено преди обучението и се анализират, би могло да се вземат предвид в процеса на обучение.

Здравейте колеги,
Представената тема ”Предварителната работа с обучаваните като етап от подготовката на обучението” е интересна, но и много трудна за анализ и обсъждане. Трудността идва от обстоятелството,че нито специалностите от Центъра, нито преподавателите (става дума за обученията за безработни лица) имат макар и малка реална представа от възможностите, уменията и компетенциите на бъдещите обучавани и на този база да извършват някаква предварителна работа. По-скоро,тази тема аз я свързвам с подбора на участниците в обучението. Тук трябва да се намерят инструменти /заедно с другите организации участващи в процеса/, включително и предварителни въпросници,чрез които да се влияе на качеството на подбора. В противен случай практиката показва,че една част от обучаваните не притежават изискващия се минимум от знания, които да им позволят успешно да овладяват преподавания материал. Това означава, че резултата от обучението за тях е незначителен и не ги прави по-конкурентноспособни на пазара на труда.
Може да се мисли за консултации или форми и варианти за кореспонденция между преподаватели и обучавани по време на обучението и след него. Става въпрос за допълнителен ангажимент на преподавателите за доизясняване на въпроси и проблеми за които в рамките на учебната програма не е достигнало време или не са били обект на обсъждане. Морално е преподавателите да се ангажират с безплатно консултиране на хора преминали обучение в Центъра за изясняване на проблеми, свързани с работата която започват или проекти в които евентуално участват. Такава практика имам и се случва често бивши курсисти да се допитват при решаване на възникнали въпроси при тях, свързани с дисциплини които сме изучавали.
Най –често това са били въпроси, свързани с финансово-стопанския анализ на дейността на фирмите или въпроси свързани с инвестиране на фирми и участие в проекти по различни програми във Европейските фондове.
Скромния опит, който имам в преподаване в различни обучителни звена ми дава възможност да направя извода, че и в момента нивото на обучение в ЦРЧРРИ е далеч над средното нивото за страната. За това спомагат както изградената материално-техническа база, така и осъществяваната организация и управление на процеса на обучение. Положително отражение върху качеството на професионално обучение има и обособяването и развитието на дигиталния продукт „Клуб на лектора”
Р.Зарков

По темата ”Предварителната работа с обучаваните като етап от подготовката на обучението”, се запознах с мнението на колегата Радко Зарков и напълно го споделям. Действително, ние, преподавателите, предварително не знаем каква ще бъде подготовката, какви знания и умения ще имат обучаемите в курсовете за безработни. Няма как да осъществим връзка и да реализираме каквато и да е предварителна работа с тях.
При обсъждане на темата „Методическо пособие за самоподготовка на обучавания – подготовка, приложение, мониторинг“, аз посочих, че в курсовете по Текстообработка има обучаеми, които нямат компютри, нямат и Интернет, и с това се оправдават, че не са работили по поставените им задачи в къщи. Тези обучаеми, обикновено или нямат интерес от този курс или нямат необходимите способности за усвояване на преподавания материал. Те не само че затрудняват преподавателя, ами и пречат на останалите обучаеми. И понеже се искат конкретни предложения, едно от тях е: да не се допускат от бюрата по труда обучаеми, които нямат Интернет и компютри. Бюрата по труда са тези, които имат някакъв контакт с обучаемите и лесно могат да реализират тази дейност. Ако това не противоречи на политиката на ЦРЧРРИ, нека това условие да бъде поставено, като изискване, пред Бюрата по труда при подбора на обучаемите в курсовете по Текстообработка. Смятам, че това е достатъчно и няма нужда от предварителни въпросници за умения и компетенции на потенциалните участници за обучение в тези курсове.
Доц. Н. Василев

Първата среща между преподавател и курсист в Центъра е в рамките на първия учебен час по съответната дисциплина. Това обуславя и обхвата на предварителната работа с обучаемите – организационни въпроси /предмет, преподавател, теми, методика, материали, препоръчителна литература и сайтове, начин на изпитване/, насочващи към предмета на новата дисциплина дискусии /за по-плавна адаптация на обучаемите към поредния предмет със своите специфични теми, теории и понятиен апарат, но също и за общ ориентир в нивото на знания по дисциплината в групата/ и предразполагащи към успешна съвместна работа разговори /най-често представяне на всеки курсист като име, предистория и мотивация за включване в обучението/. 
Опитът ми от работата в Центъра показва, че в по-голямата си част курсистите правилно са се насочили към избраното от тях обучение. Има обаче една по-малка група сред тях, която се чувства не на място и често се превръща в „дразнител” както за учебния процес, така и за колегите си. Ако трябва да обобщя, тяхното поведение се дължи на:
- Липса на мотивация към самия процес на обучение, поради интерес единствено към получаваното възнаграждение за престоя им по време на обучението; 
- Образование и опит, драстично по-ниски спрямо предлаганото от самото обучение;
- Образование и опит, драстично по-високи спрямо предлаганото от самото обучение;
- Предстоящо пенсиониране;
- Трайна асоциализация в резултат на дългосрочна безработица;
- Психологически или други по-сериозни проблеми.

За да се минимализират подобни несъответствия, си струва, на първо място, да се положат специални усилия към служителите от Бюрата по труда, отговорни за подбора на обучаемите. От една страна, с помощта на разговори на място и в Центъра, служителите ще бъдат в състояние да предоставят подробна информация за предлаганите обучения. От друга страна, служителите са тези, които могат „лице в лице” да установят наличието или отсъствието на мотивация у кандидат обучаемите към процеса на обучение. И от трета, служителите могат да бъдат подкрепени с аргументи, за да не се стига до практиката „дразнителите” в Бюрата по труда да изместват други по-подходящи кандидати и от там да пренасочват своята дейност на територията на Центъра.

По отношение на предварителната работа директно с кандидат обучаемите, Центърът би могъл да презентира своята дейност в самите Бюра по труда в рамките на предварително уговорени дати и срещи или посредством оставени там печатни материали. А що се отнася до чисто образователните нужди, не са изключение курсистите, които нямат никаква компютърна грамотност, а това ги прави неконкурентоспособни спрямо колегите им, без да могат да ги настигнат дори до края на обучението. Би могло да се помисли как това би могло да бъде преодоляно – или като се подбират кандидати със сходни компютърни умения, или като бъдат подпомогнати отделно изоставащите. Това се отнася в най-голяма степен до специалността „административно обслужване”.