Уважаеми колеги, предлагам на Вашето внимание новата тема за дискусия. Тя е формулирана по следния начин: „Какви критерии са необходими да приложим, за да осъществим оценка на качеството на учебното съдържание по програмите, които ЦРЧРРИ реализира”.
През годините натрупан опит, Центърът има разработени над 50 специализирани учебни програми, които обхващат различни тематики от социалната сфера и квалификацията на работещите и търсещите работа.
Центърът работи с преподаватели с различен професионален опит – академичен и практически, а също така разполага и с екип от методисти, които участват в разработването на тези програми. До настоящия момент обаче, нямаме изработен стандарт за оценка на качеството на учебното съдържание.
С оглед на тяхното по-ефективно и ефикасно оценяване и предвид нарастването на техния брой, Центърът обмисля да въведе стандарти за оценка на качеството на учебното съдържание на програмите. По този начин всеки един специалист, който разработва нова програма ще има предварително зададени критерии за качество. Предвид сложността на материята отваряме дискусията в Клуба на лектора, за да бъде дискутирана от широк кръг преподаватели.

Приканваме всички, които са работили с нас като обучители да се включат в дискусията, за да можем да разработим прецизна методика за оценка на качеството на съдържанието на учебните програми.

Снимка
Име и фамилия
Дашенка Кралева
D.Kraleva

Това, което искам да кажа по въпроса за учебното съдържание и критериите е следното:
1 критерий: дали учебното съдържание (знанията, теорията, методите и техниките, които се преподават) се базира на доказателства от практиката. Според мен, това което преподаваме на нашите колеги, трябва да бъде вече изпробвано, изпитано и доказало доброто си и най-важното: 
ефективното си приложение.
2 критерий: връзка между теорията и практиката: това, което преподаваме да бъде абсолютно и безусловно придружено от примери, казуси и съвети за приложение. Вече никой няма нужда от отвлечени теории, които са неадекватни към неговата конкретна работа.
3 критерий: най-добрите практики на национално или световно ниво. Т.е. 
актуално към момента на преподаването, което означава, че по една и съща тема учебното съдържание винаги ще има една постоянна част, но и друга, която ще се променя във времето в зависимост от новостите и доказателствата от практиката.
4 критерий: достъпност: Това е този деликатен баланс между запазване на нивото на формулиране и говорене на преподавателя, което може да не бъде същото като на обучаемите, но в същото време и разбираемо и възприемаемо от обучаемите.
5 критерий: развиващ характер. Учебното съдържание трябва не само да дава информация, а и да провокира обучаемите да мислят през практиката си и през ежедневието си, за да намерят ползите и практическото приложение на знанията, които са получили.

Поздрави, Даша

Ср., 12/12/2012 - 10:50 Permalink
Снимка
Lina_Kostadinova

Уважаеми колеги,
на международен семинар, провел се в Центъра между 4 и 8 декември, гостува като водещ лектор от Международния обучителен център на Международната организация на труда - гр. Торино, г-жа Йорданка Цветкова, която е ръководител в МОЦ на МОТ за региона на ЮИ Европа и Централна Азия.
Успях да взема интервю по темата на нашата дискусия, което публикувам с нейно разрешение дословно:
"Оценката на качеството може да се извършва по различен начин. Има по-краткосрочни и по-прости инструменти, с които се оценява качеството на учебно съдържание, на учебния процес като цяло. Най-кратки и най-бързи са оценъчните въпросници, които се предоставят на участниците. Те изискват анонимна оценка за това до каква степен познанията и уменията, които са получили отговарят на техните очаквания за изпълнение на задълженията в ежедневната работа, предоставят оценка за качеството на лекторите, за качеството на обучителните материали, на обучителните пакети, за качеството на тяхната информираност преди и след обучението. 
Във връзка с концепцията за продължително обучение през целия живот на хората една по-дългосрочна оценка за качеството на проведено обучение остава пазара на труда. Това как хората се реализират в професионално отношение или това какви са техните възможности за кариерно развитие, за издигане, за получаване на по-висок служебен, социален и личен статус. В крайна сметка мотивацията на хората е лично усещане и обучението и преквалификацията са много силно свързани с тяхната лична мотивация и възможности, които едно обучение и квалификация би им представило. 
Така че, ако мога така да се изразя, най-добрият критерий за оценката на качеството на едно учебно съдържание е това как след него хората са успели да се реализират и да подобрят своите позиции в кариерата, в служебното издигане, своята професионална удовлетвореност, от това какво правят и с какви усилия и средства го правят."

Ср., 12/12/2012 - 15:26 Permalink
Снимка
Katia Krastanova

Методът, по който аз работя и съответно екипите на Фондация "Асоциация Анимус" е базиран на ползване на личния опит на обучаемите лица. Това е строго интерактивен метод, свързан с някои психодраматични техники и предполага задължителен опит в работа с групи. 
Причината да ползваме този модел (освен тази, че по професия сме психотерапевти) е това, че вярваме, че дълбоко в себе си хората имат нагласи и вярвания, които са много устойчиви и при обикновено презентиране рядко се променят. Това на свой ред намалява ефективността на възприемането на новото знание, като често пъти, то макар и вярно, бива отхвърляно. Втората причина поради, която ползваме този метод, е допълнителния ефект - превенция на прегарянето. Когато работим с хора, вече потопени в социалната сфера, шанса за споделяне и представяне на личния им професионален опит им дава възможност да се чувстват значими и зачетени (нещо, което професията по дефиниция не дава).
Това въведение го правя, за да кажа, че много трудно може да се измери пълния ефект от едно обучение, тъй като той е и по-дълбок от усвоеното знание и по-широк като въздействие, пак отвъд усвоеното знание.
Според мен, добър начин да се измери ефекта от обучението е като се пускат предварително формуляри за измерване нивото на знанието на обучаемите в съответната област и след обучението непосредствено, и след определено време да се пускат същите формуляри за проверка на същото съдържателно знание. 
През това време настрани остава преживелищния опит, но той може да бъде обхванат според мен от подробни въпросници за обратна връзка в края на обучението...
Най-крайния ефект се вижда в практиката, не знам обаче дали има толкова средства - да се направи качестевен анализ напр. на хората от ХУСУ от (последните обучения) през следващата година, как се ще си работят случаите.
… Аз не съм сигурна дали може да се положат строги критерии, а по-скоро области на оценяване на ефекта от обученията.
Вт., 08/01/2013 - 17:22 Permalink
Снимка
V.Blagova

Според мен е напълно възможно да се поставят следните критерии за оценка:
1. Съответства ли учебното съдържание на Програмата за обучение; 
2. Съобразено ли е учебното съдържание с целевата група; 
3. Удовлетворява ли учебното съдържание потребностите на целевата група; 
4. Съобразено ли е учебното съдържание за постигане на целите в обучението 
Сигурно има още за какво да се помисли. Много е тънка границата между посредствеността и професионализма. Ако искаш да постигнеш крайният резултат, който да удовлетворява и целевата група и обучаващия, трябва много внимателно да проучиш, да отсееш и да поднесеш учебното съдържание, а не просто да се изпишат страници никому ненужни и безполезни.

Вт., 10/01/2013 - 09:44 Permalink
Снимка
StIvanov

Смятам, че могат да се използват следните методи: 1. Експертна оценка от компетентни специалисти. 2. Самооценка на лектора и чувството му на удовлетвореност или неудовлетвореност. 3 Оценка на курсистите. И трите начина са субективни, но ако са еднозначни могат да дадат ясна представа за получените резултати. 4. Входящ тест за установяване на нивото на познания и умения по темата на обучението и изходящ тест със същата насоченост след приключването на обучението. 5. Прилагане в практиката на усвоените знания и умения. Последните методи са по-обективни, но изискват повече време и подготовка за прилагането им.

Вт., 10/01/2013 - 10:22 Permalink
Снимка
Sonia

Дали е възможно да се определят критерии за оценка на обученията? Да, възможно е. Всяка една тема има индикатори за измерване - измерванията на знанията чрез практическите задачи и чрез анкетите за обратна връзка от учатниците. Ако обучението е свързано с умения за добро обслужване, то след това наблюдаваме как обслужват клиентите и спазват ли това, което сме предали. Още в началото на планирането на темата аз залагам задачите за оценка.
Поздрави, Соня Каменовска
Вт., 10/01/2013 - 10:40 Permalink
Снимка
Natali H-M

Асболютно необходимо е да има ясни показатели за оценка качеството на учебното съдържание. Въпросът е, как се определят показателите.
Аз мисля, че в този процес трябва да се осъществи връзката между качеството на съдържанието и конкретните потребности на обучаемите. Оценката не трябва да бъде по принцип, а да се прави за конкретно съдържание по отношение на конкретни обучаеми. Показателите за оценка винаги трябва да бъдат свързани с отговор на следните въпроси:
Каква е степента на промяна по отношение на получените знания и формирани умения у обучаемите? Дали тази промяна ще доведе и до промяна в поведението им в конкретната работа, която изпълняват?
В този смисъл във всяко конкретно обучение трябва да се прави оценка на това доколко учебното съдържание е било релевантно на потребностите на обучаемите и на ефективността, доколко са постигнати целите му.
Поздрави, Наталия

Пон., 14/01/2013 - 17:00 Permalink