Обучението на възрастни и особенно насоката му за преквалификация по част от професия или професия според мен предоставя един от най-сериозните и най-интересните казуси за разрешаване.
Когато работим с възрастни да кажем в курс по английски език, в който имаме входящо ниво и уеднаквяване на базата на участниците, учебният процес протича по различен начин от този да кажем в един курс по "Текстообработване" за безработни лица. Това е така защото има едва основни фактора, които определят хомогеността на учебния процес - еднаква начална база за участниците в процеса на обучение и сходна мотивация и образователни потребности.
Говорейки в контекста на обучението на безработни лица, ние обаче се сбълскваме с няколко основни проблема. От една страна наблюдаваме различната мотивировка на участниците - някои от тях са мотивирани от паричното възнаграждение, други от възможността да намерят по-лесно работа, а трети просто защото са изпратени от бюро по труда. От друга страна имаме различен образователен ценз и различно ниво на общообразователна подготовка. Това поражда основния въпрос как толкова нехомогенна група може да бъде мотивирана правилно, да бъдат спазвани темповете на обучение според заложената програма, а ефективността да е адекватна за всички.
За мен решението се крие в намирането на общо кратно за всички - ядро от информация, което е непознато за цялата аудитория и засяга преподаваната материя по такъв начин, че началото на курса може да даде еднакъв страт. При постепенното навлизане в детайлите на тематиката и появата на първите различия поради познаване на по-добре или по зле на преподаваната материя е необходимо да бъде обръщано повече внимание на работата по групи. Тяхното разпределение трябва да бъде такова, че в групите да има, както напреднали, така и тазаднали участници. Задачите, които се раздават трябва да бъдат решавани от групата като екип, което да спомогне за "наваксването" на по бавните и придобиването на увереност, че могат да се справят. Умелото редуване на теория и практика, откриването на индикатори за проблем при някои от участниците и допълнителното мотивиране на аудиторията спомага за неутрализиране на различията и мотивационните проблеми. Индивидуалната работа и време за консултации след завършване на нормалния учебен процес за деня с участници, които изпитват трудности също спомага за изравняване на нивата в групата.

Мотивацията за обучение на курсиста се поддържа с повишение на вниманието към преподаваната материя.
Дифузията в обучителния процес е проникване на знанието и равномерно разпространение на информация, както между обучаваните, така и най-вече от преподавателя към курсистите. За да бъдат естествено протичащи те в нееднородна среда преподавателят трябва добре да е опознал аудиторията и създал условия за обратна връзка с курсистите.
Споделянето на примери от професионалния опит свързани с материала им.
Стимулиране на курсистите да задават въпроси, както и задаване на въпроси към тези, които проявяват намален интерес е метод, който носи значителни успехи в процеса на преподаване.

Накратко: опознайте аудиторията, скъсете дистанцията "курсист - преподавател", поддържайте връзка с обучаваните, помогнете им да покажат какво знаят и какво не. Това е пътят за постигане на желаните резултати.

Темата за мотивацията е и винаги е била интересна за проучване от психолозите. Поради своя личностен и интимен характер обаче тя винаги е труден за изучаване проблем и представлява голямо предизвикателство за нейните изследователи. Това е причината да мисля, че новата дискусия в Клуба на лектора на тема: „Мотивацията за обучение и преподаване“ ще бъде полезна за всички участници. В контекстта на дейността на ЦРЧРРИ тя правилно е разделена на две части – мотивация за обучение и мотивация за преподаване.
Ученето обикновено лаконично се определя като промяна в човека, причинена от опита. Измененията, причинени от психичното развитие на личността или от медикаменти, които тя приема не са примери на учене. Обучението представлява сложна последователна дейност на сътрудничество, която се извършва от специално подготвени експерти в дадена област и хора, които имат желание и потребност да усвоят конкретни знания, умения и навици в тази сфера. Процесите на обучение могат да се представят образно като един равностранен триъгълни, чийто три страни са с еднаква степен на значимост и подбуда за познавателна активност. Тези страни са израз на: 1. Съдържанието на обучението. 2. Обучението като процес и етапите през, които преминава. 3. Отношението към преподавания учебен материал, към обучитетеля и участниците в обучителния процес.
Мотивацията за учене е система от подбуди, предизвикващи учебна активност насочена към усвояването на знания, умения и компетентности. От идеята за единството между предмета и мотива на дейността произтичат най-решителни изводи за теорията на обучението: 1. Обучението е качествено ново равнище в развитието на личността, което подлежи на формиране. 2. Обучението е максимално ефективно, когато се ръководи от мотиви, породени от нейната същност – „същностни“ мотиви. 3. Същностните мотиви са вътрешни за обучението, тъй като произтичат от неговия предмет. Те са вътрешни и за личността, тъй като осъзнаването им като ценност осигурява самоутвърждаване на личността. 4. Усъвършенстването на обучението предполага развитие и стимулиране на същностните мотиви.
Твърде популярно в теорията за обучението е разграничаването на мотивите за учене на „разбираеми“ и „реално действащи“. Първите се формират под въздействието от вън и подтикват към формални действия, които са социално желани и поощрявани. Вторите са вътрешни и осъзнати от личността, че задоволяват съществени нейни стремежи и потребности. Следователно мотивацията се разграничава на външна и вътрешна. За външната мотивация носител на стимулите е социалната среда, която предлага награди или наказания за определен тип поведение, а вътрешната мотивация изразява саморегулацията на личността, проявяваща се в стремежа към удовлетворяване на значими за нея потребности. Мотивацията се определя като външна и вътрешна не само по отношение на личността, но и по отношение на извършваната от нея дейност. 
Е. Диси посочва, че съществуват два широки класа резултати, които хората ценят и които служат като потенциални мотиватори, ако ситуацията е структурирана по такъв начин, че резултатите да следват директно от поведението. Първият набор от резултати включва неща, които за повечето хора следват непосредствено – пари, избягване на наказание, получаване на одобрение от ръкодоството. Това са външни резултати. Те са отделени от дейността и най-общо са външни за човека. Вторият набор от резултати се появява спонтанно за човека. Те са чувството за удовлетвореност и реализация, които може да са резултат от доброто справяне с работата. Те са вътрешни резултати, тъй като наградите за тях са свойствени за дейността и са вътрешни за човека. Тези вътрешни резултати са свързани с удовлетворяването на човешкото желание за компетентност и автономия (Диси, Райън, 1992).
В резултат на проучвания се установява, че двата типа мотивация водят до еднакво добро механично запомняне, докато вътрешната мотивация води до високо концептуално разбиране. Известни са данни от специални експерименти, които разкриват предимствата на вътрешната мотивация във връзка с когнитивната гъвкавост на хората, с тяхната мисловна активност и спонтанност. 
Обучителите трябва да могат да разграничават външните от вътрешните мотиви за учебна активност на обучаваните. Външните мотиви е необходимо да се разглеждат като средство, а вътрешните като цел на обучението. Външните мотиви не произтичат пряко от спецификата на обучението, а вътрешните мотиви произтичат пряко от спефиката на обучението. В педагогическия светоглед на тази категория обучители мотивите, несвързани пряко с усвояването на знания, външните по отношение на учебната дейност мотиви, са ефективно средство за стимулиране на активността, което придвижва обучаемите към формиране на същностни мотиви, възникващи чрез осъзнаване ценностните параметри на знанието. Именно формирането на същностни, вътрешни мотиви за учебна дейност е важна цел на процеса на обучение.
От написаното дотук следва, че за обучителите и обучаваните в ЦРЧРРИ трябва да доминира вътрешната мотивация. Това може да се предизвика чрез предлагане за изучаване на тематика, която е с конкретна практико-приложна насоченост и новаторство. В процесите на обучението трябва да се използва един балансиран подход на директивно и конструктивистко преподаване. Това означава лекторите да поднасят утвърдени и синтезирани знания от областта, в която са специалисти, но и да предоставят възможности на обучаваните да бъдат „откриватели“ на преподаваното познание, активно да го търсят и да намират приложението му в сферата, в която работят. Обучителите и обучаваните трябва да имат положително отношение към изучавания учебен материал и едни към други. Те трябва в една добра атмосфера да споделят собствен практически опит във връзка с изучаваната проблематика, да решават конкретни казуси, да обсъждат резултати от тестове, да използват дидактическите възможности на ролевите игри и дискусиите. Така помежду им ще се създаде доверителен контакт и безопасен в психическо отношение социалнопсихологичен климат. По този начин на практика, учейки те ще се забавляват, ще се вдъхновяват помежду си и емоционално ще си съпреживяват т. е. начина на протичане на обучението сам по себе си ще се превърне в мотивиращ фактор. За да стане това те трябва да са ефективни, с практическа насоченост и голяма степен на забавност.В резултат на този подход усвоените знания и умения ще се превърнат от „разбираеми мотиви“ във „реално действащи мотиви“. 

Проф. д. п. н. Стойко Иванов

Здравейте,
Благодаря на модератора за дефинираната тема. Според мене това е основният и най-труден проблем, с който се сблъсквам в обученията на ЦРЧРРИ. Курсистите в групите са мотивирани. За разлика от част от студентите, те са осъзнали необходимостта от получаване на определени знания и умения, освен диплома. Проблемите възникват от разликата във възрастта, образованието, различната способност на отделния обучаван да възприема конкретния вид теоретични знания. При тези ситуации се опитвам да търся оптималния баланс между планирания за изучаване материал и скоростта, с която го преподавам. Когато усетя, че има проблем с усвояване на материала за голяма част от групата, включвам нови примери или повтарям разясненията от друг ъгъл. В случаите, когато „неразбралите” са един или двама курсисти, не си позволявам да губя времето на цялата група, а се опитвам да попълним пропуските им в почивките. На по-подготвените и усвояващи материала по-бързо курсисти, по време на практическите занятия им давам допълнителни и с по-висока степен на трудност задачи, за да не са ощетени. Защото смятам (това е само мое лично мнение), че като цяло, в нашата държава се толерира посредственост и с това се ощетяват знаещите и можещите.

Здравейте колеги,

Смятам, че обучителят трябва изключително добре да познава материята, която представя. Трябва да е готов и отворен да отговаря на всякакви въпроси, които могат да възникнат в хода на обучението. Онези, които са индиферентни към темата, винаги се респектират, ако обучителят проявява компетентност, но и чувство за хумор и готовност за сподели житейски и професионален опит. Всяка тема може да бъде поднесена по начин, който да събуди интереса и на най-незаинтересованите, стига да присъстват по време на обучението. За това допринасят много справянето с индивидуални или групови задачи, защото, когато са подбрани подходящо, те могат да дадат и на незаинтересованите представя как наученото ще им бъде лично полезно. Тогава времето, отделено на обучение, на което човек е „изпратен”, няма да бъде загубено.

Поздрави,

Tatyana Kmetova
Executive Director
Center of Women's Studies and Policies Foundation
Sofia, Bulgaria
mobile: + 359 888 269 262
skype: tatyanakmetova
http://www.cwsp.bg

Здравейте, колеги!
Нарочно се включвам в последния момент, защото исках да се запозная с повече експертни мнения по темата.
Моете мнение е, че задачата "да се предаде заложената информация и тя да бъде в еднаква степен усвоена от курсистите" е изключително амбициозна.
На практика това е невъзможно. Възможно е да се осъществи някакъв баланс между двете крайности.
Смятам, че в тази тема същественото не са методите за мотивиране на аудиторията, колкото умението на преподавателя за създаването на отношение към участниците в аудиторията и то отношение в смисъл да се опознават индивидуалните способности на курсистите и да се поощряват. Доброжелателната, коректна и аргументирана оценка винаги мотивира хората и смятам, че разковничето за привличането на внимание се крие именно в създаването на връзките между преподавателя и курсистите. Ако успешно се задвижи този процес, ефективно ще протече и самото обучение. Разбира се, има много условности и ако-та, които съпровождат тази теза, но ми се струва, че във връзката се крие акцента за "мотивацията за обучение".
Поздрави!