Здравейте колеги,

За институтициите провеждащи семинари и курсове за обучение е важно да оценят до колко всеки участник в обучение е постигнал целите си – високо ниво на удовлетвореност на участниците в обучение и на лекторите 
Кой оценявя – участниците оценяват курса като цяло и представянето на обучаващите
Обучаващите оценяват компетенциите на обучаваните лица
Външни експерти оценяват документацията на обученията
Работодателите оценяват ефективността от участието на служителите си в обучение
Какво се оценява 
1. Организацията на курса – място на провеждане; атмосфера; предоставени учебни материали
2. Учебния процес – учебно съдържание, методи и средства ; взаимоотношенията – обучаван –обучаващ
3. Представянето на обучаващите – методи, подходи, техники, преподавателски подход и стил
Какви са формите на оценяване?
Анкетни карти
Оценъчни скали
Форми за самооценяване
Дискусии
Степен на удовлетвореност на участниците
Индикаторите осигуряващи информация за процеса на обучение на възрастни се отчитат на няколко равнища:
- Доколко обучаваните са придобили очакваните знания умения и нагласи
- Доколко предлаганият курс е проведен в оптимална обучаваща среда
Оценяването на цялостния процес на обучение може да се реализира най-ясно чрез ползването на 4 степенната скала за оценяване на програми за обучение на Доналд Къркпатрик, включваща следните скали
Ниво 1 – Реакция – доколко участниците се чувстват удовлетворени от провеждането на курса, семинара, обучението
Ниво 2 – Учене – До каква степен участниците повишават своите знания и усъвършенстват уменията си
Ниво 3 – До каква степен променят своето поведение
Ниво 4 – Какви са крайните резултати по отношението на качеството и количеството
Соня Каменовска - психолог. Видовете темперамент според класическата типология (хуморализъм) са:
а/ интроверт и екстраверт
б/ психотик, невротик и балансьор
в/ сангвиник, холерик, меланхолик и флегматик

2. Асертивност е:
а/ умението да се отстоява лична позиция по агресивно-реактивен път
б/ умението да се отстоява лична позиция без агресия
в/ умението да се отстоява чужда позиция 

3. Комуникацията бива:
а/ орална и невербална
б/ вербална, невербална и паравербална
в/ асоциативна и дисоциативна

4. Мисловната карта е:
а/ средство за визуално представяне на информация (идеи, задачи,цели), свързано чрез ключова дума или идея, което се използва за генериране на информация, разрешаване на конкретен проблем и др. 
б/ модификация на мозъчната атака и се използва само в група
в/ наръчник, в който са систематизирани конкретни параметри и добри практики при работа в екип

5. Доброто трудово представяне на лице, което търси квалифицирана работа:
а/ изисква агресивен подход при явяване на интервю
б/ изисква детайлна подготовка на документите, които се изискват при кандидатстване за дадена работа и събиране на информация за компанията/фирмата, преди явяването на интервю
в/ не изисква предварителна подготовка, а директно се осъществява среща с работодател, без планирана уговорка

6. Информирането и насочването на безработните лица:
а/ се реализира с оглед индивидуалните потребности на личността
б/ се реализира без оглед индивидуалните потребности на личността
в/ се реализира автоматизирано и само по електронен път

7. Някои от възможните варианти за консултиране на клиенти са:
а/ индивидуално, групово, семейна терапия, работа в общности
б/ дефрагментация, интроспекция, себерефлексия
в/ авторитарно, демократично, либерално, постлиберално

8. Основна характеристика на помагащото отношение е:
а/ коагулиране
б/ криптиране
в/ индивидуализиране

9. Работа в мултидисциплинарна мрежа е:
а/ процес, при който ангажираните специалисти, които си взаимодействат са от различни професионални области, институции, звена, НПО и т.н.
б/ процес, при който няма взаимодействие с хора от различни професионални области, институции, звена, НПО и т.н.
в/ процес, който се прилага само и единствено в образователната система

10. Структурата на личността (З. Фройд) се състои от:
а/ Id / Ego / Super Ego
б/ It / Egou / Alter Egou
в/ It / Egae / Extra Egae

Казус 1
При Вас е дошъл клиент, който споделя, че има четири дипломи за висше образование и пак не може да си намери работа, но смята, че е добре да се включи в курс за преквалификация. 
Какво ще направите? Как ще постъпите?
Моля, опишете стъпките на първичното консултиране.

Казус 2
Връщате се от среща и се оказва, че 15 души Ви чакат за консултация пред Вашия офис. Нямате предварителна уговорка с тях. Всеки един е разбрал за добрата Ви работа и оказана помощ към негов близък и е чиста случайност, че всички се оказват в един и същ ден и час в институцията, в която работите. 
Как ще реагирате? Какво ще направите?
Моля, опишете възможните варианти.




Това е моето мнение. С интерес ще следя и останалите коментари.

Оценяването е процес на взаимодействие между обучаваните и лектора,които естествено завършва с оценка.
Оценката трябва да съответства на качествата и стойността на придобитите по време на обучението знания,умения и компетенции на курсистите по изучаваната дисциплина.
Независимо от използваните методи/техники/на оценяване трябва да се достига до квалифицирано становище на изпитващия,че конкретните цели на учебната дисциплина са постигнати на определени равнища или не са постигнати.Чрез реалните резултати от оценяването на обучаваните,преподавателите трябва да виждат и оценяват собствените си качества и компетенции.
С оглед спецификата на обучение в Центъра е необходимо,преподавателя още в първата лекция в специален диалог с курсистите да се ориентира за нивото на стартовите знания и на тази основа да допълни предварително подготвената презентация.В същото време такъв подход на обучение дава възможности на лектора да направи оценка на промяната в знанията,уменията и компетенциите т.е.да се осъществи обратна връзка за стойността на обучението и придобитите знания.
Икономическите дисциплини,които се изучават в Центъра обикновено са краткосрочни,но така или иначе,курсистите трябва да получат един необходим минимум от икономически,финансови,управленски и други знания по създаването ,функционирането и развитието на стопанските организации.
Този минимум от знания трябва да е достатъчен за успешното включване на обучаваните на територията на реалната икономика.
Верността на оценката за качеството на придобитите знания и умения в резултат на обучението по икономическите дисциплини е силно зависима,според мен,от тестовата форма, чиято структура може да бъде следната: 
1.Въпроси свързани с икономическата теория
2.Кратка икономическа обосновка на отделни процеси и явления
3.Решаване на задачи с изчисляване на определени икономически параметри и критерии свързани с реални финансово-икономически дейности.

Здравейте,
Оценката е систематично определяне на обема, качествата, значението и стойността на знанията, уменията, компетенциите на обучаваните, съгласно определени норми, стандарти и критерии. Тя е един от най-важните показатели за постигнатите резултати и качество на обучението. 
Оценяването, като аспект на учебния процес, трябва да се разглежда с необходимата отговорност, както от преподаватели и обучавани, така и от организатори и ръководители на различните управленски нива. Всички са заинтересовани, оценките да отразяват по възможност най-пълно и точно знанията и уменията, придобити в резултат на обучението. Освен обективност, оценяването трябва да се характеризира и с достоверност, валидност, надеждност, ефективност, точност, коректност. 
По избор на преподавателя и съобразно приложимостта им в конкретната дисциплина, методите (техниките) за оценяване могат да са различни: устно изложение по тема/теми, презентация, писмено изложение по тема/теми, тест, реферат и т.н.

В каква степен е обективно познатото ни оценяване на знанията и уменията?

Тестът като форма на изпит е по-обективен в сравнение с другите форми, защото съществуват предварително дефинирани критерии, по които се оценява и субективната роля на преподавателя в процеса на оценяването е пренебрежимо малка. 
За оценяване на ефективността на обучението обаче, резултатите от теста не трябва да се разглеждат като единствен показател за качеството на обучението.

До колко Вие (като лектори) преценявате своите качества и компетенции, базирани на резултатите от оценяването? И в каква степен се интересувате от това?
Разбира се, че се интересувам от резултатите от оценяването. Независимо от недостатъчната му обективност, оценките са информация за обратна връзка, върху която си струва да се замисля и анализирам.

Трябва ли и как може да се проведе паралелно и обективно оценяване както на обучаваните, така и на лекторите?

Безспорно, оценяване трябва да има, но според мене, то винаги ще е субективно. За да има единни критерии, изпитът (тестът) трябва да се проведе (разработи) от трета, независима страна, като би трябвало да се проверяват не само репродуктивността на знанията, но и по-висшата степен на усвояването им – творческото им прилагане.

Какви предложения можете да дадете по отношение на методите на оценяване – подходи, техники, полезни практики и пр.?

Мисля, че общи правила няма, те винаги са конкретни и приложими за дадена дисциплина, но общото, което бих могла да предложа е да се включват повече форми на оценяване, които да проверяват продуктивните знания и приложни умения, които се основават на репродуктивните знания и произтичат от тях, но са надстройка над тях.

В образователната практика в България съществуват различни начини на преподаване на конкретни знания и умения по психология. Аз, както предполагам и всеки лектор, се интересувам от резултатите от проведените от мен обучения. За реализацията на последните използвам традиционната лекционна форма на преподаване и интерактивните форми за учене чрез споделяне на опит, преживявания и анализ на извършваните дейности. Обръщам внимание на създаването на добронамерени отношения с участниците в семинара чрез формулирането съвместно с тях на очакваните резултати от обучението и съвместните правила за работа. Поставям акцент върху предоставянето на нова, надграждаща информация по темата на обучението, която да е свързана с тяхната практическа дейност. Оперативно в преподавателската си дейност използвам примери, решаване на казуси, анализ на резултати от тестове, ролеви игри и дискусии. Тези методи на работа обезпечават активността на участниците, висок емоционален градус по време на обученията и са своеобразен индикатор за въвлечеността им в обучителния процес. 
Академичната лекция по психология представлява монологична форма на обучение, която е типична за висшето образование. Основните белези, които са характерни за добрата лекция, са: проблемност, актуалност, практическа значимост, емоционалност, новост и разбираемост на представяния учебен материал. В нея преподавателите представят различни теоретични подходи, факти, закономерности и отношения, свързани с развитието и проявите на човешката психика. По време на нейното провеждане по-активни са преподавателите, които чрез обучаващ монолог представят учебния материал, докато обучаваните преди всичко слушат и записват това, което последните говорят. Carl Rogers (1969) обаче в книгата си „Свободата да се учи: едно мнение относно това какво образованието би могло да стане” определя като „авторитарен” лекционния начин на преподаване, при който студентите слушат пасивно, записват чутото и го запомнят, за да могат успешно да го възпроизведат на изпита. Според него този начин на преподаване не позволява на обучаваните да изразяват активно своите преживявания, потребности и предизвиква у тях лични затруднения в процеса на обучение.
Ефективността на лекцията се обуславя от два вида методически аспекти, които са свързани с два важни момента: нейната подготовка и изнасянето ù пред аудиторията. Първите са свързани с подбора на материала, необходим за подготовката на план-конспекта и разширения план на лекцията, а вторите - с използваните изразни средства, примери, цитати, акценти и пр. Темата на лекцията зависи от учебната програма и тематичния план на занятието. Важно методическо изискване е за взаимосвързаността и логичността на отделните теми. Лекцията изпълнява информационна, систематизираща, разясняваща, стимулираща и развиваща функция. 
Достойнствата на лекционното преподаване са в системното, последователно, балансирано, структурирано и разбираемо представяне на учебния материал. То трябва да бъде научно, достъпно, атрактивно, свързано с практиката и илюстрирано с много примери. Благодарение на него у обучаваните се създава първоначален интерес към изучаваната проблематика и тяхната познавателна активност се насочва в определена посока. Понякога обаче лекциите се отличават със съществени слабости – монотонност, скучност, липса на емоционалност и занимателност. Поради монологичния характер на лекцията и нейното ограничаване във времето, не се създават или рядко се създават възможности за дискусии и свободно изразяване на мнение от страна на обучаваните. Често представяният лекционен материал вече е публикуван на страниците на специализирания печат и по време на учебните занятия просто се диктува без никаква промяна. Има лекции, в които липсва пряка връзка между излаганите знания и изискванията на дейността на обучаваните. Те са пренаситени с обемиста, а понякога с излишна информация, в която се предоставя „завършено” познание, което не ги провокира да проявяват самостоятелна активност по време на обучението.
Без съмнение провеждането на лекциите помагат на обучаваните да намират потвърждения на твърденията на различните теоретични подходи, а от друга, изграждат и развиват у тях знания, умения и навици. Очевидно е обаче, че при използването им като форма на обучение на психологически знания се открояват някои техни недостатъци. Последните е възможно да бъдат преодоляни в някаква степен с налагащата се в България една нетрадиционна форма на обучение, която придобива все по-голяма популярност. Това е социалнопсихологическият тренинг. Той обаче не трябва да се възприема като алтернатива, противостояща на лекциите като начин за преподаване на психологическо познание, а като форма на обучение, която допълва, разширява и обогатява техните възможности. 
Тренингът е бинарен процес на преподаване и учене, който предоставя големи възможности. Той има интегрален характер и се базира на познания, похвати, техники и добри практики от психологията и дидактиката. Чрез него се въвеждат различни интерактивни методи на преподаване и учене чрез правене, споделяне на индивидуален опит и емоционално преживяване. Съществено внимание се обръща на интензивното междуличностно общуване в групата и обмена на обратна връзка между участниците в обучението. Анализът на резултатите от последното може да се извърши на базата на следния комплекс от показатели:
 Самооценка на участниците относно получените резултати под формата на самоотчети. Тя се установява чрез пряка анонимна анкета относно: удовлетвореност от занятията, себеопознаване, по-добро опознаване на другите участници в групата, повишаване на груповата сплотеност, повишаване на комуникативната компетентност и оптимизиране на редица комуникативни умения като: наблюдателност, емпатичност, асертивност, креативност, толерантност, емоционална устойчивост, професионално слушане, умения за преодоляване на конфликти, умения за работа в екип и пр. 
 Сравняване на фиксираните предварителни очаквания на обучаваните за ефекта от обучението с получените резултати в края на неговото провеждане. В случаите, когато в резултат на участието си в семинара обучаваните смятат, че знанията и уменията им са се подобрили, се приема, че от извършената съвместна работа има положителен резултат.
 Установяване на различия между "входящото" и "изходящото" ниво на обучаваните по отношение на знанията и уменията им да решават задачите, които са им поставени за изпълнение относно изследваните психични параметри. Така се разкрива настъпва ли промяна по отношение на изследваните показатели в резултат на участието на обучаваните в семинара. Получените резултати в началото и в края се сравняват, като след свършването на обучението те трябва да бъдат по-добри. 
 Оценки на независими експерти по въпросите свързани с проведеното обучение. Мнението на експертите се формира на базата на използването от тях на собствени методи на изследване, които не трябва да бъдат известни на обучителите. 
 Чувство на удовлетвореност на обучителите и обучаваните при преустановяването на учебните занятия. 

Проф. д. п. н. Стойко Иванов

Така формулираната тема „Обективност при оценяване на компетенциите – релевантна методика (лектор – обучаем, обучаем – лектор)“ е много сложна и всеобхватна. Най-общо компетенциите са правомощия за извършване на някаква дейност от личности, органи и организации, които се получават по определени процедури. Компетентността се получава чрез учене, натрупване на знания, придобиване на опит и формиране на умения за извършване на дадената дейност. В случая аз смятам, че става дума за обективност при оценяване на знания и умения и аз ще взема отношение по обсъжданата тема в този аспект.
Релевантността или адекватността и достоверността на оценката е съществен момент в процеса на обучение, за да се сравни доколко полученият резултат съответства на целевия (заложения в квалификационните характеристики за съответните специалности) и в резултат на това да се вземат обосновани и правилни управленски решения. Обективността при оценяване на знанията и уменията е съществен момент в дейността на всеки преподавател. Това е един от елементите, които формират неговия авторитет. Бих казал, че добрият преподавател непрекъснато се учи на това умение. За да бъде една оценка обективна, справедлива и коректна, трябва много старателно да се подготвят изпитните материали и предварително да са ясни показателите и критериите по които тя се формира. За математическите дисциплини, включително и информатиката, това не е трудно да се направи. За условията на ЦРЧРРИ изпитните материали са тестовете и заданията за практическите изпити.Те трябва да бъдат:
o пълни, да обхващат целият материал включен в учебната програма;
o въпросите да са формулирани точно и да се разбират еднозначно, а отговорите да провокират творческото мислене на обучаемите;
o да са придружени с таблички, от които да се вижда каква оценка получава обучаемият при правилен отговор на определен брой въпроси или решени задачи в заданието.
След като приключи изпита - да се направи анализ, като се посочи какви грешки е допуснал всеки от обучаемите и върху какво трябва да обърне внимание, за да повиши знанията и уменията си.
По отношение на релацията обучаван – лектор, смятам че обучаваните непрекъснато оценяват лекторите и трябва да се вземе тяхното мнение, което те дават в анкетата която попълват в края на курса. За целта е добре, тези резултати да се обобщят и в края на учебната година да се предоставят на преподавателите. Компетентността на лекторите може да бъде оценена и по качеството на предоставяните от тях учебни материали.
Трябва ли и как може да се проведе паралелно и обективно оценяване както на обучаваните, така и на лекторите?
Както отбелязах, лекторите се оценяват паралелно от всеки курс, а що се отнася до обучаемите, ако тестовете и критериите са едни и същи, то и оценката ще бъде една и съща.
Добре ще бъде държавните изпити и преди всичко практическия изпит, да се провеждат от комисия в която да участват поне двама от преподаватели водещи занятия в съответните курсове. Това още повече ще повиши обективността и адекватността на оценката.
Доц. Н. Василев